Д-р Петър Николов
КАБИНЕТ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ И ПСИХОТЕРАПИЯ
ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО
Какво представлява и колко е често?

Обсесивно-компулсивното разстройство е много често тревожно състояние, което се характеризира с непрекъснато повтарящи се натрапливи мисли (обсесии) и/или натрапливи действия (компулсии). В българската терминология вместо „обсесии“ и „компулсии“ често използваме понятията „натрапливи мисли“ и „натрапливи действия“. Затова в миналото обсесивно-компулсивното разстройство се наричаше натраплива невроза.

Обсесиите са нахлуващи в съзнанието, стереотипно повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси, които пациентът осъзнава, че са несъответни, прекомерни или безсмислени, опитва се да им се противопостави, но не успява. Натрапването на мислите и съпротивата спрямо тях са в непрекъснат сблъсък и това генерира интензивна тревожност и страх.

Например* пациент, която има натрапливата мисъл, че може да загуби контрол над себе си и да нарани някой от близките си. Той осъзнава, че идеята е неправдоподобна, опитва се да й се противопостави, но мисълта продължава да се натрапва отново и отново, предизвиквайки интензивна тревожност и страх. Или пациент, който има натрапливото опасение, че може да се зарази от някакъв бактерий или вирус. Той осъзнава, че вероятността за това е малка, но въпреки това мисълта непрекъснато тормози съзнанието му.

Компулсиите са повтарящи се стереотипни действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението на които пациентът изпитва непреодолим подтик, въпреки че осъзнава тяхната безсмисленост или прекомерност. Изпълнението на натрапливите действия (ритуалите) снижава тревожността и обратно - опитът да се прекъсне ритуала води до повишена тревожност и чувство на застрашеност.

Например* пациентка изпитва натрапливото съмнение, че чиниите не са добре измити. Затова ги измива по няколко пъти пъти с препарат, след това също по няколко пъти ги изплаква и избърсва. Въпреки това опасението, че чиниите не са добре измити остава. Макар че осъзнава прекомерността на действията си, започва отново да мие... Или пациент, който изпитва натрапливата потребност да докосва с ръка всяко дърво по пътя си, поради натраплива мисъл, че ако не го направи, родителите му могат да умрат. Той осъзнава, че страхът за родителите му е прекомерен и че ритуалът на пипане на дърветата е безсмислен, но не може да преодолее порива да го извършва отново и отново. Опитът да прекрати ритуала на докосване води до интензивно преживяване на тревожност.

Двете основни прояви - натрапливите мисли и натрапливите действия - се наблюдават много често съчетано и имат логическа връзка помежду си. Например ако човек има натрапливото опасение, че може да се зарази с някакъв бактерий (обсесия), той може да прекарва много време в миене на ръцете си (компулсия). По-рядко се срещат изолирани обсесии или компулсии.

Натрапливите феномени са много често явление в човешката природа. Всъщност елементи на натрапливости е преживявал почти всеки човек. В широкия смисъл на понятието стискането на палци и носенето на талисмани са символични ритуали (компулсии), имащи за цел да донесат успех или да предпазват от болести, нещастие и пр. Суеверията от рода, че ако ни мине котка път ще ни се случи нещастие, са също натрапливи феномени. Много спортисти преди спортна изява имат някакъв ритуал (напр. целуване на талисман или поредица от стереотипни действия) с вярването, че осъществяването му ще им донесе успех. Много хора се връщат, за да проверят заключена ли е външната врата, изключена ли е ютията и пр. Тези елементи на натрапливи феномени разбира се не означават наличие на болестно състояние, тъй като ние успяваме да се противопоставим, осъзнавайки тяхната прекомерност или безсмисленост.

За разлика от това при обсесивно-компулсивното разстройство пациентите не успяват да се противопоставят на натрапливостите, макар че и те осъзнават тяхната ирационалност, прекомерност или безсмисленост. Освен това обсесиите и компулсиите са чести, заемат голяма част от времето, предизвикват интензивна тревожност и дистрес, влошават ежедневното функциониране, работата и взаимоотношенията с околните.

Пациентите преживяват натрапливите симптоми с чувство на тревожност, срам или вина. Счита се, че в областта на психопатологията натрапливите симптоми са едни от най-мъчителните човешки преживявания. Често пациентите имат притеснението дали тези симптоми не са признак на тежко психично разстройство (което разбира се не е така). Техните роднини и околните обикновено не могат да разберат естеството на страданието им, нерядко оценяват симптомите като "глупости" и започват да дават безсмислени съвети от рода на "стегни се". Затова не е чудно, че голяма част от пациентите се опитват да крият симптомите си и понякога минават години, преди да се осмелят да се консултират с психиатър.

Обсесивно-компулсивното разстройство е често състояние и от него страдат в даден момент от живота си около 3% от населението. То засяга еднакво и двата пола, но в юношеска възраст по-често боледуват момчетата. Болестта засяга предимно младата възраст - около 2/3 от пациентите се разболяват преди 25 годишна възраст; около 1/5 - между 25 и 35 годишна възраст. По-рядко състоянието започва за първи път след 35 годишна възраст.


Кои са основните прояви и какво е протичането?

Натрапливите симптоми са изключително разнообразни по съдържание.

Най-честите натрапливи мисли (обсесии) са:
• опасение от загуба на контрол и нараняване на околните или себе си;
• опасение от замърсяване или заразяване;
• натрапливи съмнения - дали са изключени електрическите уреди, дали е заключена външната врата, дали не е направено нещо неправилно, неморално или престъпно и други;
• натрапващи се мисли и представи със сексуално или агресивно съдържание, които са в разрез с моралните ценности на индивида;
• натраплива потребност от чистота, подреденост и симетрия.

Най-честите натрапливи действия (компулсии) са:
• многократно миене на ръцете или къпане;
• многократно повтаряне на различни действия;
• многократни проверки;
• ритуали на броене - броене на дърветата по пътя, на стъпалата, на плочките по тротоара и пр.;
• ритуали на чистене и подреждане;
• ритуали, свързани с предпазване от евентуално нещастие или смърт.

При обсесивно-компулсивното разстройство често се среща комбиниране с други психични разстройства, най-вече депресивно и паническо разстройство, злоупотреба с алкохол и други психоактивни вещества. От друга страна натрапливи симптоми често се наблюдават при други психични разстройства, най-често при депресии.

При повече от половината пациенти разстройството е с остро и внезапно начало, предхождано от стресираща ситуация. Протичането е различно. При част от пациентите се наблюдава еднократен лек и краткотраен епизод, при друга част протичането може да бъде под формата на няколко епизода, при трета част единичен епизод може да трае няколко месеца или няколко години с периоди на обостряне и затихване. При малка част от пациентите протичането е тежко и непрекъснато, с многобройни и заемащи цялото време натрапливи симптоми, с тежко разстройване на социалното, семейно и професионално функциониране и инвалидизиране.


Типични примери на обсесивно-компулсивно разстройство *

Майка, която има натрапливата мисъл, че може да загуби контрол над себе си и да нарани детето си (обсесия). Тя осъзнава, че идеята е неправдоподобна, опитва се да й се противопостави, но мисълта продължава да се натрапва отново и отново, предизвиквайки интензивна тревожност и чувство на вина. Осъзнава, че страхът да не нарани детето си е абсурден, тъй като тя изпитва истинска любов към него, но идеята продължава да се натрапва. Започва да крие ножовете вкъщи, за да няма лесен достъп до тях (компулсия).

Жена, която изпитва интензивен страх да не би да загуби контрол над себе си и да скочи от терасата (обсесия). Знае, че идеята и страхът са извънмерни, но въпреки това те продължават да й се натрапват в съзнанието отново и отново. Затова тя започва да избягва да излиза на тераси, да се доближава до прозорци, да се качва на високо, да минава по мостове (компулсия).

Юноша, който изпитва натрапливата потребност да се облича и съблича по няколко пъти в определена последователност и да подреди химикалите в кутията на бюрото по определен начин (компулсия), поради натраплива мисъл, че ако не го направи, с близките му ще се случи нещастие (обсесия). Той осъзнава, че страхът за близките му е прекомерен и че ритуалът на обличане и събличане е безсмислен, но не може да преодолее порива да го извършва отново и отново. Опитът да прекрати ритуала води до интензивно преживяване на тревожност.

Мъж, който има натраплива мисъл и страх, че може да се зарази от някаква болест (обсесия). Той осъзнава, че страхът е прекомерен, малко вероятен или ирационален, но не може да го преодолее. Затова избягва по всякакъв начин да докосва врати, да се ръкува с хора или да влиза в обществени тоалетни, а когато се върне у дома се мие или къпе многократно и изварява дрехите си, докато успее да уталожи тревожността си от вероятно заразяване (компулсия). Опитът да се противопостави на страха, например да влезе в обществена тоалетна, води до бързо нарастване на тревожността до степен на паника. Осъществяването на компулсията - ритуала на миене, къпане и изваряване - снижава тревожността.

Ученичка след сериозно скарване с родителите си започва да изпитва натрапливи съмнения, че е забравила ютията вкъщи включена (обсесия). Изпитва интензивен страх и вина, че може да предизвика пожар. Всеки път при излизане от дома натрапливото съмнение се появява и трябва да се върне няколко пъти, за да провери ютията. Започва да излиза от часовете в училище, за да се прибере и провери ютията...

Жена с дългогодишен шофьорски опит, която има натрапливо съмнение, че е възможно да е блъснала пешеходец или да е предизвикала произшествие, минавайки през определени кръстовища (обсесия). Трябва многократно да се връща с автомобила на кръстовището за да се увери, че всичко е наред (компулсия). С времето натрапливостите толкова се засилват, че спира да шофира...


Кои са причинните фактори?

Както и при останалите тревожни разстройства няколко групи фактори имат роля за възникване на състоянието.

Най-често отключващи фактори са стресогенни събития в семейството, работата и социалното обкръжение, макар че при част от случаите не се открива времева връзка с предшестващ стрес. Такива стресогенни събития могат да бъдат конфликтни ситуации, смяна на работата, уволнение, развод или раздяла, брак, упражнено насилие, бременност, млади майки в първите години след раждането и други.

Един от основните предразполагащи фактори са особеностите на личността на пациента. Смята се, че по-често от обсесивно-компулсивно разстройство боледуват добре образовани хора, склонни към педантичност, съвестност и перфекционизъм. Също така хора, които имат проблеми с адекватното отработване на негативни емоции. При част от случаите обаче такава закономерност с определени особености на личността не се открива.

При обсесивно-компулсивното разстройство играят предразполагаща роля и някои биологични фактори. Счита се, че при част от случаите е налице наследствено предразположение. Това не означава, че състоянието е наследствено в тесния смисъл на думата - унаследява се предразположение, а не самата болест, която може да възникне само ако са налични и други фактори, свързани с личността и факторите на социалната среда. Много хора могат да имат предразположение, но никога да не се разболеят. Най-вероятно това предразположение е свързано с по-голяма чувствителност и дисбаланс на биохимичните системи в централната нервна система, които отговарят за емоционалното отреагиране. Счита се също, че някои стрептококови инфекции, особено в детска възраст, могат да имат предразполагаща роля за възникване на обсесивно-компулсивно разстройство. Освен това при някои случаи се наблюдават промени в структурата и функциите на определени центрове в нервната система - т.нар. базални ганглии. Все още не е ясно дали тези промени предшестват възникването на състоянието или обратното - са последица от него.


Какво лечение се прилага?

Подобно на останалите тревожни състояния, лечението на обсесивно-компулсивното разстройство включва медикаментозна терапия и психотерапия. Комбинираното използване на медикаментозна терапия и психотерапия дава най-добър ефект, което е доказано с контролирани проучвания.

При медикаментозното лечение могат да се използват медикаменти от групата на антидепресантите. Често се налага и включването на транквилизатор за кратък период. Понякога се използват и други медикаменти - напр. стабилизатори на настроението или малки дози антипсихотици.

От психотерапевтичните методи най-често се използва когнитивно-поведенческа психотерапия.

Обсесивно-компулсивното разстройство е относително по-бавно податливо на лечение в сравнение с повечето от останалите тревожни разстройства. Въпреки това трябва да се знае, че това е напълно лечимо състояние и целта на лечението трябва да бъде пълноценно отстраняване на всички симптоми и възстановяване на социалното функциониране.

За допълнителна информация може да прочетете брошурите:

•  Медикаментозно лечение на тревожни и депресивни състояния
•  Когнитивно-поведенческа психотерапия



© Д-р Петър Николов

_________________________________

* Дадените тук примери не са описание на конкретни пациенти, а типични и обобщени случаи, които се срещат най-често в ежедневната ми клиничната практика. Затова евентуалната прилика с конкретни случаи трябва да се счита за напълно случайна.
Информационна брошура
НачалоЗа д-р НиколовСъстоянияТерапияУслугиВъпросиСтатииКонтакти
Статии и информационни материали
Адрес на кабинета:
гр. Варна
ул. Тодор Димов 33

Телефон за записване:
0897 505 913
Телефонът функционира в работни дни от 10 до 18 ч.
Copyright © 2006-2018  ·  Д-р Петър Николов  ·  Всички права запазени
Карта на сайта
КОНТАКТИ