Д-р Петър Николов
Кабинет за психично здраве и психотерапия
Гр. Варна
Ул. Тодор Димов 33
Тел. O897505913
            
ГЕНЕРАЛИЗИРАНО ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО
Информационна брошура
Какво представлява и колко е често?

Генерализираното тревожно разстройство заедно с паническото разстройство съставлява това, което в миналото се наричаше страхова невроза. Основна характеристика е преживяването на постоянна и генерализирана тревожност, която не е ограничена от определени обстоятелства, обекти или ситуации, а е "свободно плуваща”. Тревожността се придружава от множество телесни симптоми и причинява значимо разстройване на социалното и професионално функциониране или значим дистрес.

Разпространението на разстройството е 3 до 8% от населението, като жените боледуват два пъти по-често от мъжете. При около 50% от пациентите разстройството се съчетава с депресивно или друго тревожно разстройство. Началото на състоянието е най-често във възрастта между 20 и 30 години, но може да възникне във всяка друга възраст. Само една трета от пацинетите търсят специализирана психиатрична или психологична помощ. Много от тях посещават соматични специалисти - кардиолози, невролози, гастро-ентеролози, ендокринолози и пр., търсейки лечение за телесните си оплаквания.


Кои са основните прояви и какво е протичането?

Най-честите симптоми при генерализирано тревожно разстройство включват:
• Постоянна и прекомерна нервност, напрегнатост, безпокойство, раздразнителност, повишена бдителност;
• Преживяване, че не може да контролира тревожността, усещане, че винаги е на тръни или на ръба
• Прекомерни или нереалистични опасения за бъдещи беди;
• Безпокойства за възможни нещастия или болести на близки или на самия пациент;
• Телесни симптоми на тревожност: треперене, главоболие, мускулно напрежение, чувство за недостиг на въздух, изпотяване, сърцебиене, топка в стомаха или гърлото, стомашни оплаквания, замайване;
• Трудности в концентрацията, лесна уморяемост, безсъние, нарушен апетит;
• Консултации със соматични специалисти по повод на телесните оплаквания - кардиолози, невролози, гастро-ентеролози, ендокринолози и пр.
• При хронично протичане състоянието често се съчетава с депресивни прояви, прекомерна употреба на алкохол или злоупотреба с успокоителни средства.


Кои са причинните фактори?

Психологични и социални фактори

Най-често отключваща роля играят стресогенни събития в семейството, работата и социалното обкръжение на пациентите. Понякога обаче не се открива връзка с предшестващ стрес. Всъщност не самият стрес сам по себе си е отключващ фактор, а неспособността на конкретния човек да отреагира адекватно на него. Много хора преживяват стресогенни събития, но не се разболяват.

Когнитивно-поведенческата школа хипотезира, че тревожността при пациентите с генерализирана тревожност е вследствие на хиперболизиране на вероятността за опасност или погрешно възприемане за налична или предстояща опасност. Това хиперболизиране се дължи на специфични мисловни нагласи при пациентите - селективно внимание към негативните детайли; изкривено интерпретиране на информацията от реалността; негативна оценка относно способността за справяне с настоящи или бъдещи проблеми.

Биологични фактори

Счита се, че при пациентите с паническо разстройство има предразположение към нарушен баланс на определени биохимични системи, свързани с предаването на информация в специфични области на централната нервна система. Предаването на информация се осъществява с помощта на различни вещества, напр. серотонин, норадреналин, гама-аминомаслена киселина и др. Счита се, че при нарушен баланс на тези системи може да възникне болестна тревожност или депресия.


Какво лечение се прилага?

Съвременното лечение на генерализираното тревожно разстройство включва медикаментозна и психотерапия. Медикаментозното лечение включва използването на специфични антидепресанти и транквилизатори. От психотерапевтичните методи най-често се използва когнитивно-поведенческа терапия, методи за релаксация, биофидбек и др.

За допълнителна информация може да прочетете брошурите:




© Д-р Петър Николов
© 2006-2018 · Д-р Петър Николов · Всички права запазени