Д-р Петър Николов
Кабинет за психично здраве и психотерапия
Гр. Варна
Ул. Тодор Димов 33
Тел. O897505913
            
СЪСТОЯНИЯ И ПРОБЛЕМИ
Психично-здравните проблеми, особено тревожните и депресивни състояния са много чести и се отразяват на взаимоотношенията, работата и качеството на живот. Емоционални и поведенчески проблеми могат да засегнат всякакви хора, независимо от тяхното обществено положение, доходи, възраст или пол.

Търсенето на професионална помощ за преодоляване на проблемите не е белег на слабост. Напротив, това е белег на смелост, сила и воля за оздравяване.

В кабинета се осъществява диагностика и лечение на широк кръг психично-здравни проблеми, описани по-долу.
Паническо разстройство
Паническото разстройство е най-честото тревожно разстройство. Основна проява са т.нар. панически атаки, които възникват неочаквано и безповодно и се изразяват в разнообразни телесни симптоми (сърцебиене, „прескачане” на сърцето, изпотяване, треперене, чувство за недостиг на въздух, стягане в гърдите, топка в стомаха, гадене, световъртеж, студени тръпки или топли вълни и други), които са плашещи и предизвикват страх и паника от припадане, смърт, инфаркт, инсулт или загуба на контрол и полудяване. Обикновено пристъпите на паника продължават минути, по-рядко часове.

За повече информация може да прочетете следните брошури:
Генерализирано тревожно разстройство
Основна характеристика е преживяването на постоянна тревожност, която не е ограничена от определени обстоятелства или ситуации, като най-честите симптоми са постоянна нервност, напрегнатост и раздразнителност, нереалистични опасения за бъдещи беди, безпокойства за възможни нещастия или болести на близки или на самия пациент, топка в стомаха или гърлото, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, главоболие, безсъние, нарушен апетит, трудна концентрация, умора.

За повече информация може да прочетете следните брошури:
Агорафобия
Основни симптоми са пристъпи на немотивиран страх при попадане в ситуация, от където не е възможно бързо напускане или излизане. При различните пациенти ситуациите, предизвикващи пристъпи на страх са различни: минаване през площади, улици, мостове, тунели и др., пътуване с транспортни средства, пребиваване сред тълпа от хора, влизане в магазини и други обществени места и други. Пристъпите на паника при пребиваване на някое от горепосочените места и ситуации се придружава от много на брой неприятни и плашещи телесни усещания. Излизането от тези места и ситуации води до бързо успокояване.

За повече информация може да прочетете следните брошури:
Социална фобия (Социална тревожност)
Основна проява е интензивен страх от излагане и провал пред другите хора, или от унижение или отхвърляне от страна на околните. Този страх се появява  в някаква социална ситуация, обикновено при общуване, говорене пред публика, хранене на обществено място, изпит, срещи с противоположния пол и др. Страхът се придружава от разнообразни телесни прояви - треперене, изчервяване, изпотяване, прималяване, повдигане, сърцебиене, подкосяване на краката, заекване и т.н.

За повече информация може да прочетете следните брошури:
Специфични фобии
Специфичните фобии са тревожни състояния, при които основна характеристика е ирационален страх при среща с конкретни обекти или ситуации, които обективно не са опасни. Хората, преживяващи дадена фобия са наясно, че страхът им е немотивиран или прекомерен, но не могат да го предотвартят. При среща с обекта или ситуацията те преживяват страх със силата на паническа атака, придружена от обичайните за това телесни симптоми. Описани са многобройни специфични фобии, но най-честите са свързани с животни, насекоми, височина, тъмнина, летене, затворени пространства и др.

За повече информация може да прочетете следните брошури:
Обсесивно-компулсивно разстройство
Характеризира се с с непрекъснато повтарящи се натрапливи мисли (обсесии) и/или натрапливи действия (компулсии). Най-честите обсесии са: опасение от загуба на контрол и нараняване на околните или себе си, опасение от замърсяване или заразяване, натрапливи съмнения - дали са изключени уредите, дали е заключена вратата и др., натрапващи се мисли и представи със сексуално или агресивно съдържание, натраплива потребност от чистота, подреденост и симетрия. Най-честите компулсии са: многократно миене, многократно повтаряне на различни действия, многократни проверки, ритуали на броене, ритуали на чистене и подреждане, ритуали, свързани с предпазване от евентуално нещастие или смърт.

За повече информация може да прочетете следните брошури:
Здравна тревожност (Хипохондрия)
Терминът "хипохондрия" може да се дефинира като прекомерна загриженост за собственото здраве и страх от сериозно заболяване. Хипохондричните опасения са основен симптом при т.нар. здравна тревожност, но се срещат често и при други състояния - депресивни и тревожни разстройства, личностови разстройства и други. Здравната тревожност се характеризира с постоянни и трайни опасения за наличието на някакво (обикновено сериозно или фатално) телесно или психично заболяване. Пациентите обичайно интерпретират нормални физиологични телесни усещания като болестни прояви.

За повече информация може да прочетете следните брошури:
Депресивни състояния
Заедно с тревожните състояния, депресиите са най-честите психични разстройства в първичната здравна мрежа - около 10 % от общото население. Проявите на депресията зависят от вида и тежестта й, като най-честите симптоми са: понижено настроение, апатия, неспособност да се изпитва радост, понякога - напрегнатост, тревожност и безпокойство, песимистично мислене, идеи за безнадеждност и липса на смисъл, преувеличени самообвинения или изживяване за безполезност, понижена самооценка, неувереност, трудно вземане на решения, намалено желание за извършване на обичайни дейности, затруднена концентрация, безсъние, безапетитие, отслабване на тегло.

За повече информация може да прочетете следните брошури:
Разстройства на храненето (анорексия и булимия)
Анорексия
Основна характеристика на разстройството е преднамерен стремеж към отслабване вследствие на натраплив страх от напълняване и затлъстяване. Най-чести симптоми са: редукция на теглото под нормата; натраплив страх от напълняване с променена представа за собственото тяло; значително ограничаване в приема на храна; повишена физическа активност; предизвикване на повръщания и използване на лаксативни или диуретични медикаменти с цел допълнително отслабване; телесни усложнения: уморяемост и слабост, ниско кръвно налягане, изтъняване на косата, чупливи нокти, липса на менструален цикъл и други. Състоянието изисква системен и комплексен терапевтичен подход, включващ специализирана психотерапевтична програма, медикаментозно лечение и лечение на евентуалните телесни усложнения.

Булимия
Основни прояви са повтарящи се пристъпи на преяждане при едновременно наличие на страх от напълняване и чувство за вина, което води до последващи действия за изхвърляне на поетата храна чрез предизвикано повръщане, използване на лаксативни средства или повишена физическа активност. Честите повръщания могат да доведат до електролитен дисбаланс и други телесни усложнения. Понякога разстройството се предхожда от епизод на анорексия. Лечението е психотерапевтично и медикаментозно.
Посттравматично стресово разстройство
Посттравматичното стресово разстройство възниква вследствие на сериозно стресово събитие, което обичайно е живото-застрашаващо или катастрофално. Такива събития могат да бъдат: природни бедствия (напр. земетресение), военни действия, физическо или сексуално насилие (отвличане, изнасилване), тежки катастрофи и други. Симптомите възникват обикновено след светъл период от няколко седмици или месеци след травматичното събитие и включват: повторно преживяване на травмата - повтарящо се оживяване на минали сцени ("flashbacks") и кошмари, изразена тревожност при ситуации, които се асоциират с травматичното събитие, а оттам - избягващо поведение към хора и места, които напомнят за травмата, емоционално притъпяване, неизпитване на удоволствие, намален интерес към обичайни дейности и изолация, а от друга страна - раздразнителност, нарушен сън; затруднена концентрацията на вниманието, тревожни и депресивни симптоми. Лечението включва провеждането на медикаментозно лечение (антидепресанти) и/или психотерапия.
Свързани със стрес състояния
Тук спадат състояния, дължащи се на стресогенни житейски събития, които в някаква степен нарушават обичайното социално функциониране и се придружават от прояви като колебания в настроението, потиснатост, тревожност, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, нарушен сън. Известна роля играят и особеностите на личността. Най-честите стресогенни фактори са: проблеми или конфликти в работата; загуба на работа или неуспех в бизнеса; раздяла или развод; загуба на близки; криза на средната възраст; тежки инциденти, тежка болест и други. Стресовите реакции се повлияват най-добре от психотерапия. При клинично значими емоционални симптоми може да се прибави транквилизатор за кратко време.
Проблеми на личността
Тук се имат предвид такива личностови затруднения и проблеми като трудности в общуването, ниско самочувствие, неадекватни поведенчески реакции, трудности при справяне с гнева, междуличностови конфликти и други. Основна роля за възникване на тези трудности играят особеностите на личността - неадаптивни нагласи и концепции, несъзнавани страхове, неадекватни стратегии за справяне със стресови ситуации и други. Ако са налице изразени нарушения в структурата на личността и поведенческите стереотипи, говорим за личностостови разстройства. Основен метод за повлияване е психотерапията.
Безсъние и други неорганични разстройства на съня
Разстройствата на съня са чест симптом при много психични състояния. От друга страна епизодични и краткотрайни проблеми със съня са нормален феномен и не трябва да се интерпретират като болестно явление. Затова в тази категория спадат само състояния, при които (1) разстройството на съня е единствен или основен симптом; (2) то е достатъчно продължително във времето, за да се приеме като болестно явление и (3) не се дължи на органични (неврологични или телесни) причини, а е функционално (емоционално) обусловено.
© 2006-2018 · Д-р Петър Николов · Всички права запазени