Д-р Петър Николов
Кабинет за психично здраве и психотерапия
Гр. Варна
Ул. Тодор Димов 33
Тел. O897505913
            
МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ НА ТРЕВОЖНИ И ДЕПРЕСИВНИ СЪСТОЯНИЯ
Информационна брошура
Този текст се отнася за медикаментозното лечение на: паническо разстройство, агорафобия, социална фобия, генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, здравна тревожност и депресивни състояния. Въпреки че при всяко конкретно състояние терапевтичният процес има свои специфични особености, принципите на лечение са сходни и това позволява съвместното им разглеждане.

Основните групи медикаменти, които се използват за лечение на тревожни и депресивни състояния са антидепресантите и транквилизаторите.

Антидепресанти - какво е препоръчително да се знае за тях:

•  Антидепресантите са основната група медикаменти, които се прилагат и имат добра ефективност при тревожни и депресивни състояния.

•  Съвременните антидепресанти имат добра поносимост и страничните им ефекти са сравнително редки, леки и преходни.

•  Те не влияят на професионалната и социална активност. При правилно водене на лечението те нямат „приспиващ” или „дрогиращ” ефект през деня.

•  Антидепресантите не предизвикват зависимост (не водят до привикване и пристрастяване), независимо колко дълго се пият.

•  Ефектът на антидепресантите не настъпва веднага. Те започват да действат около две седмици след началото на лечението. Затова не трябва да се избързва с извода „хапчетата не действат” и лечението прибързано да се спира.

•  Лечение с антидепресант трябва да се предприема само след консултация със специалист. Конкретният подбор на медикамент, дозировка, начин на прилагане и срокове на лечение се уточняват индивидуално от специалиста след преценка на симптоматиката, тежестта и продължителността на състоянието, възрастта и други фактори.

•  Ефективността на лечението зависи не само от самата медикаментозна терапия, но и от постигането на добра терапевтична връзка между пациента и лекаря, като са необходими психотерапевтичен подход, периодични контролни прегледи и системно наблюдение.

•  За да има траен ефект, медикаментозното лечение с антидепресант трябва да има достатъчна продължителност, което ще се прецени от специалиста, който води терапията.

•  Решението за спиране на антидепресанта е изключително отговорен момент и също следва да се вземе от специалиста, който води терапията.

•  Преждевременното спиране на антидепресанта може да доведе до ново влошаване на състоянието. Това не означава зависимост към медикамента, а просто че е спрян преждевременно.

•  Спирането на антидепресанта трябва да бъде постепенно по схема, която ще се уточни от специалиста. Рязкото спиране на терапията може да доведе до т.нар. „синдром на отнемане”, който най-често се проявява с напрегнатост, раздразнителност, главоболие, безсъние, сърцебиене, изпотяване и други с продължителност един или няколко дни. Това също не означава зависимост към медикамента.


Транквилизатори - какво е препоръчително да се знае за тях:

•  Транквилизаторите (успокоителните средства) се използват като допълнителни и временни средства при тревожни и депресивни състояния.

•  Те имат бърз първоначален ефект върху тревожността и могат да се използват в началото на лечението, когато антидепресантите все още не са достигнали пълноценната си ефективност.

•  Продължителността на лечение с транквилизатор трябва да бъде възможно по-кратка поради риск от зависимост и се преценява от специалиста, който води терапията.

•  При правилно водене на лечението транквилизаторите премахват тревожността без да имат „приспиващ” ефект през деня.

•  Транквилизаторите могат да предизвикат зависимост при безконтролна и продължителна употреба. Затова те се предписват на специални („зелени”) рецепти за точно определен период и в точно определена доза и количество.

•  Спирането на транквилизатора трябва да бъде постепенно по схема, която ще се уточни от специалиста. Рязкото спиране на терапията може да доведе до „синдром на отнемане”. Това все още не означава зависимост към медикамента.
Често използвани антидепресанти:

Амитриптилин (Amitriptyllin)
Анафранил (Anafranil)
Аритави (Aritavi)
Асентра (Asentra)
Аурорикс (Aurorix)
Бифлокс (Biflox)
Валдоксан (Valdoxan)
Велаксин (Velaxin)
Деанксит (Deanxit)
Дуксет (Duxet)
Дуласолан (Dulasolan)
Дулодет (Dulodet)
Дулоксгама (Duloxgamma)
Дулсевиа (Dulsevia)
Едронакс (Edronax)
Елицеа (Elicea)
Елифай (Elify XR)
Елорика (Eloryqa)
Есобел (Essobel)
Еспритал (Esprital)
Есципрам (Escipram)
Есцитазан (Escitasan)
Есциталон (Escitalon)
Есциталопрам (Escitalopram)
Есцитил (Escitil)
Ефектин ЕР (Efectin ER)
Золофт (Zoloft)
Иксел (Ixel)
Коаксил (Coaxil)
Ксетанор (Xetanor)
Ланвексин (Lanvexin)
Лароксин (Laroxin SR)
Ленуксин (Lenuxin)
Лудиомил (Ludiomil)
Мерсинол (Mersinol)
Миртазапин (Mirtazapine)
Онелар (Onelar)
Оропрам (Oropram)
Оропрекс (Oroprex)
Парикс (Parix)
Пароксат (Paroxat)
Пароксетин (Paroxetin)
Прозак (Prozac)
Ремирта (Remirta)
Рексетин (Rexetin)
Сероксат (Seroxat)
Серопрам (Seropram)
Сеталофт (Setaloft)
Стимулотон (Stimuloton)
Тифаксин (Tifaxin SR)
Тритико (Trittico)
Уелбутрин (Wellbutrin)
Феварин (Fevarin)
Цимбалта (Cymbalta)
Ципралекс (Cipralex)
            
Често използвани транквилизатори:

Валиум (Valium)
Диазепам (Diazepam)
Клонарекс (Clonareks)
Ксанакс (Xanax)
Лексотан (Lexotan)
Лорапам (Lorapam)
Ривотрил (Rivotril)
Транксен (Tranxene)
© Д-р Петър Николов
© 2006-2018 · Д-р Петър Николов · Всички права запазени